петък, 30 август 2013 г.

Морякът-удавник и морската сирена



Снимка: Интернет
Баналните истории на мъже на средна възраст, неминуемо присъстват в ежедневието ни – на кого му побелява косата, защо на Сашо от горния етаж поршето му е по-лъскаво, дали скоро няма да секне приливът на мъжката мощ и дали все още го бива да заговаря моделки по баровете. Както една моя позната казва: ‘Мъжете на средна възраст, точно преди да навършат 40, изведнъж осъзнават, че животът им се изплъзва безвъзвратно.’ Няма по-страшна диагноза от това да разбереш, че от утре ахааааааа и вече си с-т-а-р! Затова препускат бясно по морските капанчета, сластно зализват перчем и силно се надяват напомпаното им его да успее да оплете някое попрекалило невръстно девойче, само и само да докажат на себе си, че още ги бива. Банално. Липсва смисъл, провокация, липсва характер, но в такъв момент характерът е най-слабото звено във веригата.


Никой не разбира мъжете по-добре от морето. То започва и приключва истории, прибира изтерзани души и е само тих свидетел на нощните буйства по пясъчните плажове. И когато в делириума на алкохолното опиянение се появи тя – морската сирена – цяла изтъкана от рибарски мрежи и наивни лъжи – те скачат като моряк-удавник, защото утре може и да не дойде. Утре е твърде далеч, а 40 е твърде близо. А сирената кротко чака на брега своя отчаян моряк, който за последен път да загребе с шепи от извора на младостта. Ще поживее така ден-два. Може би и седмица. Или дори месец. Но утре ще дойде. Ще дойдат и 40-те. Ще дойде и самотата, и угризенията, и плешивата глава, и празното легло. Но тогава морската сирена ще бъде далеч, тънко изплитайки своята мрежа за нов, по-друг моряк.


Тогава какво? Ще намери ли сили морякът-удавник да признае смисъла на своето безсилие? Едва ли. Ще побегне ли като малко дете към прегръдките, които са го топлели през студените нощи? Едва ли. Защото нищо не оплита живота така, както една морска сирена и една празна глава. 

петък, 23 август 2013 г.

Що е то истински мъж и има ли почва той у нас?




Назаем от книгата на Цвета Стоева - Мъже.

Агент 007 - Даниел Крейг, снимка:Интернет
"Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.

Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.

След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса. 

Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов. Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му. Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори. Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас. Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа. В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм. Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си."

Цвета Стоева "Мъже"

четвъртък, 22 август 2013 г.

Някои го предпочитат русо или историята на една блондинка



Катрин Деньов, снимка: Интернет
‘Катрин Деньов. Хубавица. Рус вампир. Бррррррр.’ Така започва моето търсене на истината за блондинките. Безкрайни мисли, мъдрости и цитати извират от монитора на лаптопа ми, докато немирно търся сламка, за която да се хвана. Дали блондинките наистина се забавляват повече? По-лесно ли впечатляваш, ако си руса и от къде за Бога дойдоха вицовете за блондинки?

Виня Европа, рекламите и пастата за зъби. Векове наред ни внушават, че на блондинките всичко им е по-лесно. Ако спукаме гума, развяваме руса грива и почти моментално се появява мускулест мачо, който на драго сърце предлага да ни смени гумата, да ни нахрани, напие и да ни дари няколко нощи на блаженство и разкош. Ако не можеш да си отвориш консервата – съседът изведнъж отзивчиво решава да я отвори, сготви и изхвърли боклука, само защото кокетно си завъртяла златния си кичур през пръсти. И така от пещерата до мола, обществото остава с впечатлението, че златокоските разчитаме повече на външност, отколкото на мозък и че всичко ни е подарък от съдбата. Типично. Русият стереотип успешно взима своето място в света на удобните предразсъдъци, където веднъж влезеш ли – излизане няма.
Бриджит Бардо, снимка: Интернет

А за славата на ‘тъпата блондинка’ можем да благодарим на френската куртизанка Розали Дют, която през 1775 е осмяна в постановката Куриозите на панаира, защото имала навика да прави дълги паузи преди да отговори на въпрос, от където идва и израза dumb blonde, който означава освен ‘тъпа’ блондинка и буквално ‘беззвучна’ блондинка.  Идеално. Сега съм сигурна, че поне съм превъзмогнала един от бъговете на блондинките – говоря свободно, без паузи, почесвания и мрънкане. До тук добре. Но как така, щом сме толкова глупави, всяка година населението на земята расте в русо, а тъмното съвсем го няма. И поглеждам в речника – ‘блондинка – жена, която е атрактивна и желана’. Ахаааааааааа. Еврика. Значи може русата коса да не е ключът към високото IQ, но със сигурност води до похотливите очи на мъжкото съсловие, което да си признаем, явно е много по-ценно. Кой иначе ще мие колите по къси панталонки и бански в рекламите за бира?

Почвам да се изнервям. Толкова преуспели руси жени, но славата на една заекваща труженичка от Болонския лес очевидно има сила, непозната по нашите земи. Четох проучване, което доказва че при показването на една и съща жена – веднъж със светла и веднъж с тъмна коса, вариантът с тъмна коса се възприема като по-интелигентен. Аман. Никакъв успех за мен с тази руса коса. Освен в киното. Там явно русо гладно наистина няма. Анет Кюн разделя русокоските в киното в три групи:

-         ледена кралица – или суровата на вид блондинка, която обаче крие истински вулкан от емоции и страст под стегнатия си кок и издряден костюм – Грейс Кели, Вероника Лейк, Ким Новак, Мей Мъри, Ева Мери Сейнт.
-         русата бомба – няма нужда от обяснение. Взрив, звезди посред бял ден, торнадо и други опустошаващи бедствия. И персонално моя любима група – Бриджит Бардо, Мерилин Монро, Лана Търнър, Джийн Харлоу, Барбара Идън.
-         тъпата блондинка - блондинка с изявена сексуалност и задълбочена проява на невежество – Джейн Менсфиълд, Алис Уайт, Мери Уилсън.

Мерилин Монро, снимка: Интернет
Хубавичко ги е подредила Анет – ти си тъпа, ти не си. Истината е, че за мен те всичките са истински ‘бомби’ – предизвикателни, секси, тайнствени. Жените винаги трябва да крием по нещо – от света и от себе си. Жена без тайни е като парфюм без капачка – ухае сластно, но рано или късно изветрява. А трябва да бъде нежна, да дава по малко и да оставя само загадъчен аромат след нея.

Гледам ги в черно и бяло – Катрин Деньов, Мерилин Монро, Лана Търнър, Грейс Кели – красиви, грациозни, естествени и уверени. В погледа им се чете ‘аз мога и ще завладея света’. И успяват. Но не защото са руси. Или тъпи. А защото тръгват по пътя с работа, а не с блондор. Е, поне за себе си знам, че не бих изкарала и ден на земята ако не съм руса. Защото това не определя коя съм аз. Аз сама определям моята руса коса да бъде мен, да носи моят парфюм и да говори за мен. А на онези, на които им напомням само на вицове за блондинки – нямам нищо против. Както казва Памела Андерсън – ‘много е лесно да си блондинка – с такива ниски очаквания, никак не е трудно да впечатлиш всички’.




Идеалният мъж





Снимка: Симон Варсано
Той e млад, красив, умен, чаровен, забавен... мога да изреждам безкрай.  Носи онази харизма на артиста и героя, че няма как да останеш безразличен в присъствието му.  Сякаш му липсват само белите доспехи, за да накара сърцето ти да спре. Той е идеалният мъж за много жени и със сигурност много биха ми завидяли за слънчевия следобед, който прекарах с Него. Идеалният. Владо Карамазов. Споделихме си разни размишления за идеалите, Оскар Уайлд и жените.

Идеалният мъж трябва да казва много повече, отколкото мисли и да мисли много повече, отколкото казва.

С течение на времето, с всяка изминала година влагам много повече мисъл и усещане в тези думи. Аз говоря много повече, отколкото мисля, а дали идеалният мъж е такъв, не знам. Това е сложен въпрос, зависи от гледната точка – трябва да притежава всички качества и добродетели, да  е естествено интелигентен. Но идеални хора няма – всеки има някакви недостатъци.

Мъжете, които се опитват да направят нещо за света, винаги са непоносими, а онези, за които светът е направил нещо са чаровни.

Никога не съм се замислял по този въпрос. Това са сентеции, които отговарят напълно на времето ни. Аз не мисля, че съм направил нещо за света около мен. Опитвам се да направя нещо за себе си и преследвам целите си. Онзи ден се замислих – много си мечтаех да карам мотор с Юлиан – вчера минахме 600км... давам си сметка, че всяка една сбъдната мечта те доближава до идеалите ти, но не те прави задължително по-добър за света около теб.

Значи си по-скоро чаровен, отколкото непоносим?

Ами, май така ще се окаже.

Да се опиташ да скриеш нещо от жена си – това е непростимо лекомислие. Все едно, тя ще го узнае. В това отношение имат поразителен нюх. Те виждат всичко, освен очевидното.

Лесно можеш да заблудиш човек в днешно време. Но аз смятам, че жените днес са много по-борбени и амбицирани. Смятам, че жените в момента са много по-интелигентни от мъжете. Изпълняват много по-важни функции и са на много по високи позиции в големи фирми. Даже мисли, че са престанали да търсят идеалния мъж – до такава степен светът, в който живеем се е забързал, че връзките, не са онова, което са били по времето на майките и бащите ни. Жените гонят кариера, а не идеалния...

Снощи тя имаше по себе си прекалено много руж и недостатъчно дрехи. У една жена това винаги е признак на отчаяние.

Ами, да отчаяние, да... жените се разголват, за да хванат някого, някак си ми кореспондира с днешните поп-фолк певици. Голотата се толерира, което за мен е тъжно.

Идеален мъж от Оскар Уайлд или от Дървото на живота?

Панто е човек, който е изпреварил времето, в което живее. Хората обичат да гледат доброта от екрана, но истината е, че това не съществува в реалния живот. И аз не съм такъв – нося и добро, и зло. Пак се връщам към идеята, че няма идеални хора, но все пак ако доброто взима превес над злото у един човек – той се доближава до идеала за нашето користно общество.  Панто върши всичко с причина, той не може да бъде сложен в графа ‘добър’ или графа ‘лош’. Той е просто истински .

Идеален ли си?


Аз съм обичлив, мисля и се грижа за хората, които обичам. Но съм и тежък характер – сприхав, избухлив. Но ми е трудно да се променя, но пък всеки си има някакъв недостатък. Няма идеални хора, няма и да има.