четвъртък, 22 август 2013 г.

Някои го предпочитат русо или историята на една блондинка



Катрин Деньов, снимка: Интернет
‘Катрин Деньов. Хубавица. Рус вампир. Бррррррр.’ Така започва моето търсене на истината за блондинките. Безкрайни мисли, мъдрости и цитати извират от монитора на лаптопа ми, докато немирно търся сламка, за която да се хвана. Дали блондинките наистина се забавляват повече? По-лесно ли впечатляваш, ако си руса и от къде за Бога дойдоха вицовете за блондинки?

Виня Европа, рекламите и пастата за зъби. Векове наред ни внушават, че на блондинките всичко им е по-лесно. Ако спукаме гума, развяваме руса грива и почти моментално се появява мускулест мачо, който на драго сърце предлага да ни смени гумата, да ни нахрани, напие и да ни дари няколко нощи на блаженство и разкош. Ако не можеш да си отвориш консервата – съседът изведнъж отзивчиво решава да я отвори, сготви и изхвърли боклука, само защото кокетно си завъртяла златния си кичур през пръсти. И така от пещерата до мола, обществото остава с впечатлението, че златокоските разчитаме повече на външност, отколкото на мозък и че всичко ни е подарък от съдбата. Типично. Русият стереотип успешно взима своето място в света на удобните предразсъдъци, където веднъж влезеш ли – излизане няма.
Бриджит Бардо, снимка: Интернет

А за славата на ‘тъпата блондинка’ можем да благодарим на френската куртизанка Розали Дют, която през 1775 е осмяна в постановката Куриозите на панаира, защото имала навика да прави дълги паузи преди да отговори на въпрос, от където идва и израза dumb blonde, който означава освен ‘тъпа’ блондинка и буквално ‘беззвучна’ блондинка.  Идеално. Сега съм сигурна, че поне съм превъзмогнала един от бъговете на блондинките – говоря свободно, без паузи, почесвания и мрънкане. До тук добре. Но как така, щом сме толкова глупави, всяка година населението на земята расте в русо, а тъмното съвсем го няма. И поглеждам в речника – ‘блондинка – жена, която е атрактивна и желана’. Ахаааааааааа. Еврика. Значи може русата коса да не е ключът към високото IQ, но със сигурност води до похотливите очи на мъжкото съсловие, което да си признаем, явно е много по-ценно. Кой иначе ще мие колите по къси панталонки и бански в рекламите за бира?

Почвам да се изнервям. Толкова преуспели руси жени, но славата на една заекваща труженичка от Болонския лес очевидно има сила, непозната по нашите земи. Четох проучване, което доказва че при показването на една и съща жена – веднъж със светла и веднъж с тъмна коса, вариантът с тъмна коса се възприема като по-интелигентен. Аман. Никакъв успех за мен с тази руса коса. Освен в киното. Там явно русо гладно наистина няма. Анет Кюн разделя русокоските в киното в три групи:

-         ледена кралица – или суровата на вид блондинка, която обаче крие истински вулкан от емоции и страст под стегнатия си кок и издряден костюм – Грейс Кели, Вероника Лейк, Ким Новак, Мей Мъри, Ева Мери Сейнт.
-         русата бомба – няма нужда от обяснение. Взрив, звезди посред бял ден, торнадо и други опустошаващи бедствия. И персонално моя любима група – Бриджит Бардо, Мерилин Монро, Лана Търнър, Джийн Харлоу, Барбара Идън.
-         тъпата блондинка - блондинка с изявена сексуалност и задълбочена проява на невежество – Джейн Менсфиълд, Алис Уайт, Мери Уилсън.

Мерилин Монро, снимка: Интернет
Хубавичко ги е подредила Анет – ти си тъпа, ти не си. Истината е, че за мен те всичките са истински ‘бомби’ – предизвикателни, секси, тайнствени. Жените винаги трябва да крием по нещо – от света и от себе си. Жена без тайни е като парфюм без капачка – ухае сластно, но рано или късно изветрява. А трябва да бъде нежна, да дава по малко и да оставя само загадъчен аромат след нея.

Гледам ги в черно и бяло – Катрин Деньов, Мерилин Монро, Лана Търнър, Грейс Кели – красиви, грациозни, естествени и уверени. В погледа им се чете ‘аз мога и ще завладея света’. И успяват. Но не защото са руси. Или тъпи. А защото тръгват по пътя с работа, а не с блондор. Е, поне за себе си знам, че не бих изкарала и ден на земята ако не съм руса. Защото това не определя коя съм аз. Аз сама определям моята руса коса да бъде мен, да носи моят парфюм и да говори за мен. А на онези, на които им напомням само на вицове за блондинки – нямам нищо против. Както казва Памела Андерсън – ‘много е лесно да си блондинка – с такива ниски очаквания, никак не е трудно да впечатлиш всички’.