 |
| Снимка: Интернет |
Баналните истории на мъже на средна възраст, неминуемо
присъстват в ежедневието ни – на кого му побелява косата, защо на Сашо от
горния етаж поршето му е по-лъскаво, дали скоро няма да секне приливът на
мъжката мощ и дали все още го бива да заговаря моделки по баровете. Както една
моя позната казва: ‘Мъжете на средна
възраст, точно преди да навършат 40, изведнъж осъзнават, че животът им се
изплъзва безвъзвратно.’ Няма по-страшна диагноза от това да разбереш, че от
утре ахааааааа и вече си с-т-а-р! Затова препускат бясно по морските капанчета,
сластно зализват перчем и силно се надяват напомпаното им его да успее да
оплете някое попрекалило невръстно девойче, само и само да докажат на себе си,
че още ги бива. Банално. Липсва смисъл, провокация, липсва характер, но в такъв
момент характерът е най-слабото звено във веригата.
Никой не разбира
мъжете по-добре от морето. То започва и приключва истории, прибира
изтерзани души и е само тих свидетел на нощните буйства по пясъчните плажове. И
когато в делириума на алкохолното опиянение се появи тя – морската сирена – цяла изтъкана от рибарски мрежи и наивни лъжи –
те скачат като моряк-удавник, защото утре може и да не дойде. Утре е твърде далеч, а 40 е твърде близо.
А сирената кротко чака на брега своя отчаян моряк, който за последен път да
загребе с шепи от извора на младостта. Ще поживее така ден-два. Може би и
седмица. Или дори месец. Но утре ще
дойде. Ще дойдат и 40-те. Ще дойде и самотата, и угризенията, и плешивата
глава, и празното легло. Но тогава морската сирена ще бъде далеч, тънко
изплитайки своята мрежа за нов, по-друг моряк.
Тогава какво? Ще намери
ли сили морякът-удавник да признае смисъла на своето безсилие? Едва ли. Ще
побегне ли като малко дете към прегръдките, които са го топлели през студените
нощи? Едва ли. Защото нищо не оплита живота така, както една морска сирена и
една празна глава.
