понеделник, 16 септември 2013 г.

Тъжно ми е

Днес ми е тъжно, не защото е 16 септември. Не защото вали или защото е мрачно. Не и защото е понеделник и работната седмица яростно стъпва върху главата ми и дава заявка за тежко главоболие. Тъжно ми е за загубеното приятелство, което изчезна безследно, за споделените тайни и прошепнати мечти, за общите проекти и смели начинания.
Тъжно ми е за тихия телефон и тихата война, за огорчението и мълчанието. 
Тъжно ми. Тъжно ми е, че не можах да преодолея себе си и продължих, тъжно ми е, че ти преодоля мен и продължи.


Тъжно ми е, а на теб, дали?