вторник, 17 юни 2014 г.

Синдромът 20 и

Снимка: Дяволът носи  Прада
Всички ги познавате - онези момичета на 20 и няколко години, активно циркулиращи в пространството между заведенията, винаги заобиколени от голяма компания, защото познават всички, носещи в себе си енергия и чар. Те са презирани от всички - от едва прохождащите в социалната клика ученички под 20, мечтаещи за свободата 'да си правиш, каквото искаш', от гравитиращите над 30 'моми', които чувстват неминуемата заплаха от младата конкуренция, от минаващите 40 ангажирани съпруги, които слагат ръка на очите на мъжете им, вярвайки безпрекословно, че 'това няма да им дойде до главата', от настигащите 50 бизнес дами, неглижиращи съществуването на някакви си 'пикли'. Вечно мразени дори и от връстниците си, поради необходимостта от разделяне на територия, внимание и медийни изяви. Вечно хулени, заради свободата да изразяват какво мислят, защото нямат с кого и какво да се съобразяват. 

Но те не са попфолк диви, нито солариумни Афродити. Те не си търсят богат спонсор, който да ги заведе в мола, нито смисълът на живота им се обобщава с Night Flight. Те всъщност знаят кой е Тургенев, харесват джаз и в свободното си време работят. Защото знаят, че успехът идва извън времето от 9 до 5. Удобно живеят в сянката на тесногръдите схващания за отрицателното им IQ.  Те са бъдещите 2% от жените на високо управленско ниво (от 325 00 жени, които постъпват на работа едва 7000 стигат до ръководни длъжности, но това е друга много дълга тема). Смеете се, нали? Познавам такива момичета - те никога не изглеждат обикновени - ще ви направят впечатление с осанката и поведението си, защото целеустременото им излъчване няма как да се скрие. Те няма да се поколебаят да ви поставят на място, ако ги провокирате. Нито ще се извинят. Те не са безскрупулни кариеристки, но и няма да се поддадат на манипулации. Сега сигурно ще се замислите и ще си спомните, че имате може би 1-2 познати с този профил, после ще си я представите като CEO на голяма фирма, ще поклатите глава отрицателно 'абсурд, няма как да стане!'. И такива хора познавам много. Всеки ден ги срещам - постоянно подценяват отсрещната страна, защото силното им его не позволява развитие на нещо различно от тяхната персона. Подценяват поколението 20 и, защото не го считат за заплаха. Смятат, че заплахата е в техните среди, дълбоко пропити с измами, интриги и далавери. Но тази песен е вече изпята - великите времена са изживени и само спомените носят полъха на една отминала епоха. Щастливото минало бавно върви към несигурното бъдеще. 

Следващият път, когато видите поколението 20 и - поздравете я. Може утре да ви бъде от полза. 



сряда, 11 юни 2014 г.

За искането и имането

Снимка: Интернет
Съвсем скоро мой близък ми пожела за рождения ден да ми се случват само неща, които са добри за мен. Не това, което искаш - каза той - а това, което е добро за теб. С тези няколко думи силно ме впечатли - не само защото идваха от човек, с който някога имахме силна връзка и посланието беше натоварено с наша си емоционална тежест, но и защото ясно обрисува една фатална тенденция не само в моя живот. А именно - постоянно да искаме онова, което нямаме, вечно да сме недоволни, постоянно да се оплакваме и да търсим недостатъците на житието и битието си. 

Съвсем не мисля, че това е характерна черта на българите - а по-скоро един недъг на 'развитите' общества, жертви на капитализма. Защото както ми разказа един странстващ рейнджър, когато отидеш в Тибет не 'преоткриваш себе си' нито пък 'преживяваш катарзис', а чисто и просто си даваш сметка, че светът, в който живееш е плод на една индустриална илюзия, целяща насърчаването на постоянното 'искане'. В Тибет не искаш, защото няма - там ти стига онова, което е налично, защото не осъзнаваш съществуването на нещо различно от купичка ориз и семейството. И хората са щастливи. По-щастливи от това, което ние някога можем да бъдем. 

Стремежът за израстване не трябва да спира, нито пък мечтите и целите, но ще е хубаво ако по-често си даваме сметка, че живеем а freaking good life :)