събота, 30 август 2014 г.

Една приятелка ми каза

Снимка: Интернет
Наскоро четох един текст на Тео Чепилов за професиите на мацки и какво ти носи това. Обърна специално внимание на пишещите мадами - рискът да осъмнеш обруган публично винаги е налице, а контролът на онлайн пространството е абсолютна химера. Съгласна съм. Напълно. Но не защото някога бих го направила, а защото затвърждава изцяло лесната манипулативност на човешкото съзнание.
Всичко винаги започва с 'една приятелка ми каза...' и продължава с нелепи истории за летящи леприкони, препускащи еднорози и вещици, които трябва да бъдат изгорени на клада. 
И ние вярваме - сляпо, безрезервно и отчаяно, защото оценката на 'приятел' е винаги по-важна от онази, които можем сами да направим. А оценките винаги валят никому неискани, необосновани и неадекватни. 

Съвсем скоро и аз имах своята история с 'една приятелка ми каза' - естествено тя каза, че съм по-опасна от пума в търсене на плячка, заплитаща крехки души в плетеница от руси коси и дълбоки погледи. Разбира се. И също така правя магии, бъркам любовно биле и сутрин ходя да бера билки от китните поляни на Горубляне... Градски легенди от 1002 нощи. 

Истината е, че често ни се случва да ни е страх да опознаем човека от другата страна, защото може да развенчае идеята ни, че 'всички са еднакви'. Е, не са. И аз продължавам да го вярвам, защото всеки има право на шанс да бъде себе си и да покаже всичко онова, на което е способен. 
Рискът да се откриеш пред непознат и да преоткриеш един друг свят е голям - току виж там се крие красота и магия, която да те върне към живота с пълна сила, отделяйки те от обикновеното съществуване. 
Но само ако успееш да преодолееш себе си и забравиш какво ти каза 'една приятелка'. Само ако имаш смелост...

понеделник, 4 август 2014 г.

Любимецът на жените

Любимецът на жените
Безметежното съботно мотаене по пустите софийски улици неминуемо ме заведе до любимата ми книжарница. След обстоен преглед на препоръчаните заглавия, новите книги, както и след задълбочен анализ защо няма адекватни книги за публичността, на касата погледът ми срещна гръмкото заглавие 'Любимецът на жените'. Първите редове на резюмето бяха:

'Един чаровен мъж и осем жени… Докъде може да ви отведе страстта? В края на прекрасен летен ден на един безлюден плаж млад мъж пада на пясъка, смъртоносно ранен в гърдите. Но кой е дръпнал спусъка?'

Бях сразена. Най-накрая мъжката интимна лековатост бе официално демонизирана и тиранинът бе прободен с кол в гърдите за назидание... да, ама не. Той не бе тиранин, жиголо или 'лек мъж' (дори изразът звучи глуповато) - той бе любимецът на жените. Толкова любим, че краят му е 2 метра под земята за по-сигурно. Та в този ред на мисли нямаше как да не направя кратък качествен анализ на няколко феномена в нашето общество, а именно:

1. Жена, която спи с много мъже е курва (извинявам се предварително на невинните души, които биват шокирани от моя брутален изказ, но истината не боли по-малко ако е захаросана)
2. Мъж, който спи с много жени е плейбой (играч, сваляч, мачо, любимец на жените и куп други глупотевини, измислени от хакерчета с цел подобряване на имиджа им в западнали чатове за запознанства)
3. Горните аксиоми по правило нямат нужда от доказване - те са общовалидни за цялото ни съществуване и безкрайността на вселената. Точка. 

Изненадата е само, че лирическият герой пада в боя, прободен в гърдите. Но твърдото ми убеждение е, че той сам е решил да сложи край на мъките си, защото съм сигурна, че нито една от неговите благоверни няма и най-малко желание да се раздели с него. Независимо по какви причини - защото е безвъзвратно влюбена, защото е самотна или просто, защото 'ей, така, напук да е мой'. Наблюдавам тенденцията жените да проявяват силно собственическо чувство към определени лица от мъжки род, продиктувано от липсата на желание и причина за тяхното собствено - еднолично и смислено същестуване. Той е фикс идея, която оправдава вманиачено преследване, проверяване на телефони, сложни схеми присъщи на ФБР и всичко това, обрисуващо схемата на една доста жалка гледка. 

Благодаря, но не благодаря. Този филм не е моят филм. В друг живот сигурно съм била мъж, защото разбирам техния смисъл на съществуване много по-ясно и отчетливо. Живей си живота. Не слагай никому окови. Хората не са твоя собственост. Ако някой не иска да бъда само с теб, винаги ще намери начин. Животът е една плетеница от възможности и от нас зависи колко от тях ще вплетем в собствената си история. А когато дойде точното време - ще разбереш. Както някой по-мъдър от мен беше казал - няма идеални хора - има идеален timing (използвам английската дума, защото тя точно обрисува конкретния момент във времето и пространството, когато се случва the big BOOM). 

И в заключение на тези несвързани мисли - харесвам любимецът на жените. Той ми дава заряд, a понякога и удар от 220 волта. И дано да оцелеем :)