петък, 2 януари 2015 г.

Ще ти направя чаша чай

Ще ти направя чаша чай... както го обичаш – с лъжичка сладост от целувка, пожелана в полунощ.  

Ще седна кротко до теб на дивана, умело прикрита в своята нежност. Ще те гледам някак неумело – сякаш всичко в мен е лекичко сковано от твоя поглед. И книгите на масата ще останат недокоснати, защото там, между нас, има други светове. Всички, които няма да можем да докоснем заедно, всички пътешествия, които ще останат затворени между четири стени. Така е по-добре. Тихо ще протегна длан към теб и ти ще ме усетиш – сгушена в илюзия от думи, запазила сълза за тръгване... Но е още рано, цяла нощ ни предстои. Цяла нощ, в която ще ме търсиш и намираш по измъчените пътища на твоите мечти. А аз ще ти направя чаша чай...