Ще ти направя чаша чай

Ще ти направя чаша чай... както го обичаш – с лъжичка сладост от целувка, пожелана в полунощ.  

Ще седна кротко до теб на дивана, умело прикрита в своята нежност. Ще те гледам някак неумело – сякаш всичко в мен е лекичко сковано от твоя поглед. И книгите на масата ще останат недокоснати, защото там, между нас, има други светове. Всички, които няма да можем да докоснем заедно, всички пътешествия, които ще останат затворени между четири стени. Така е по-добре. Тихо ще протегна длан към теб и ти ще ме усетиш – сгушена в илюзия от думи, запазила сълза за тръгване... Но е още рано, цяла нощ ни предстои. Цяла нощ, в която ще ме търсиш и намираш по измъчените пътища на твоите мечти. А аз ще ти направя чаша чай...

Равносметки

В края на всяка година е време за равносметки – претегляме на везна доброто и лошото от годината, търсим поуки и ново начало. Искаме да изравним нещата с живота. Да започнем на чисто. Да сме по-добри, по-умни, по-силни, по-малко наивни и повече смели. Аз не тегля чертата.  Не търся развръзка на минисериал 2014. Не искам да слагам край и начало на своя живот. Той си тече – бързо и безметежно, водовъртеж, който поглъща в себе си лудост и хора.

Обичах я тая година – беше невъзможно объркана, разхвърляна и малко нехайна. Беше сериозна и строга с мен понякога – лошо размахваше пръст и ме пращаше в ъгъла. Беше безумна – до лудост, до болка, фойерверки през деня и много мечти.

Обичах я тая година – обичах и хора, прегръщах, целувах, спирах мига и задържах дъха си. Събирах усмивки и бързо ги давах нататък. Много мечти изживях и още много намечтах. Разхвърлях любов и не чаках нищо в замяна. Истинска бях до безкрай. Много книги не прочетох, но често в 3 през нощта отварях две прашни корици и търсех път към нови светове. Смислена музика слушах и често замечтана в звука откривах парченца от душата си. Много работа свърших, на много хора помогнах с любов и вяра. Обичах. И разочаровах. И себе си понякога губех в търсене на нови мечти. 

Не успях да стана цинична. Не успях да загубя доверие в доброто у хората – да давам и втори, и трети, и четвърти шанс. Защото всеки го заслужава. Не можах да стана мнителна – на доверие приемах живота и хората, които срещах по пътя. Лъжите забравих. Простих. И пак ще повярвам.

Няма равносметка, защото сметката не е равна – взимах от тази година повече, отколкото тя беше готова да ми даде. А следващата – чакам я с нетърпение, мъничка ще я хвана за ръка на 1 януари и заедно ще извървим пътя. Ще пораснем заедно, ще се учим взаимо. Ще плачем, ще се смеем, ще се научим да се пазим... може би. И често ще се питаме ‘В какво се забърках?’. 

Щастието е...

Снимка: Интернет

Наскоро мой близък приятел ми сподели, след като го попитах дали се чувства щастлив - ако щастието означава спокойствие, каза той, то аз съм много щастлив. Бях изненадана. Ние често се опитваме да облечем щастието си във вещи, пътувания, работа, любов, а всъщност то се определя от едно единствено усещане - спокойствие. Спокойствието да виждаш очи, които те обичат всеки ден - без въпроси, без обяснения, без драма. Без постоянното напрежение, без страх, без притеснение. Една безпрекусловна свобода да бъдеш себе си и да знаеш, че има някой, който те иска точно такъв. 

Спокойствието е комфортът да знаеш, че няма да си сам в неделя вечер - че ще има кой да те завие, когато заспиш. Преходът от младостта към зрелостта неминуемо минава точно през осъзнаването на истински важните неща в живота. 

Спокойствието и свободата да бъдеш себе си и да те приемат такъв какъвто си. И най-вече да осъзнаеш, че ако някой не иска да те промени и те обича истински, може би трябва да го запазиш в живота си. 

Вие в кой списък сте?

Ползвам тази публикация от Фейсбук - не знам кой е авторът, но си заслужава прочитането...

 

Вие в кой списък сте? 

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка. 

– Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост.

Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

- Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

-трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

-трима приятели, помогнали ви в труден момент

-някой, накарал ви да се чувствате специален

-5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените.

Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Жените, на които се възхищавам

Пиша този текст, провокирана от материала на прекрасната Мария Касимова. Материал за жените, мъжете и мозъкът в панталони. Важен материал. Но вместо да нищя и аз темата дали жените могат да мислят или само могат да готвят, бих искала да споделя няколко думи за жени от близкото ми обкръжение, които истински ме вдъхновяват и ме карат да съм горда с това, че и аз се причислявам към този пол. 

- А. - sales manager  на един от най-големите козметични брандове не само в България, но и в целия свят - умна, лъчезарна, позитивна и безкрайно мотивирана в работата си. Често ми се е случвало да се чуем по телефона с нея към 22-23ч вечерта и тя да е още в офиса. И освен всичко друго, намира време да е страхотна приятелка, която ще ти предложи да ти донесе успокоително в 4 през нощта след любовна драма.

- Б. - главен редактор на модно списание - тя е моят еквивалент на Ана Уинтър - винаги изглежда безупречно - от обувките до небрежно-перфектната коса. Държи здраво юздите на бизнеса си и не я е страх да поема по нови пътеки. Абсолютен боец, който не приема 'не' за отговор. Често се ядосваме за нивото на професионализъм, но винаги подкрепено с артистичния й пиперлив хумор, който ме разплаква редовно от смях.

- В. - мое истинско откритие в последните месеци - обичлива, красива и отдадена майка - тя винаги ще намери време да сготви, да почисти комина, да насече дърва, да изпере, да събуди детето за училище, след което да му приготви закуска. Това обаче по никакъв начин не й пречи да бъде винаги в идеален вид - красива и изкачена на високи токчета, отзивчива и любезна с всеки колега.

- М. - маркетинг мениджър за екзотичните страни, превръщайки българското производство в световен феномен - тя е започнала от първото стъпало на професионалната стълбица и сега гордо маха от висините. Изключителен експерт в областта си, доказано с годините и безбройните успехи, които си е завоювала. Намира себе си във вихъра на екстремностите и отделя всяка своя минута, за да се отдаде на любимите си лудории - катерене на върхове, каране по гребена на вълните и други безумия, които ние - по-спокойните натури, намираме за опасни. 

- Х. - пътешественик, ПР, експериментатор, луда глава, страхотен приятел и понастоящем горда мама на едно съвършено бебе. С нея съдбата ни среща по странен начин, но приключенията, които споделихме на другия край на света завинаги ни превърнаха в семейство. Възхищавам и се за смелостта, за характера и за любовта, с която дарява своите близки. Една седмица след като роди отиде на фризьор, защото това, че е родила не означава, че трябва да става отшелник. Първата ми мисъл беше - дано и аз един ден намеря тази сила. 

Сигурна съм, че сега ще се сетя за още поне 10 жени, които истински ме вдъхновяват и ще ме хване яд, че не съм ги включила. Истината е, че винаги ще се намери някой, който да се опита да омаловажи нашите постижения. Но вътрешната сила и характерът са онези предимства, които ни правят истинско оръжие. В пола. 

Политическите размисли на една блондинка

Това в никакъв случай няма да е анализ на политическото състояние на държавата, нито пък на ситуацията с днешна дата след едни доста очаквани избори. Нямам претенции и да съм какъвто и да е било политически експерт, който да дава мнение за случващото се в страната. Имам обаче претенции да съм сравнително мислещ човек, с мнение по общественозначими въпроси. Човек, който няма желание да живее във вакуум – онова пространство на игнориране на всякаква информация от външния свят, защото ‘не ме интересува какво се случва с държавата’ и ‘не гледам новини’. Всичко това ми е непонятно. Непонятно ми е и как е възможно млади хора да ми казват, че няма да гласуват. Защото оправданията ‘няма за кого’ вече не са модерни. Вече не можем да си измиваме ръцете с апатия и да оправдаваме поведението си с липса на избор – избор винаги има. Наскоро отново водих този безумен диалог и в изблик на ярост казах – ‘ок, направи си партия, направи нещо за тази държава’. Тишина. Ето тук е проблемът – манталитетът на българина е строго формиран около идеята за пасивно поведение – от 681 година, през Турското робство, та чак до днес – постоянно очакваме да се появи спасителят, който да се погрижи за нас. Да ни освободи. Да ни подаде сребърната лъжичка, рога на изобилието, светия граал и всички други митични съдове и пособия, символизиращи благоденствие и богатство. Но моментът все не настъпва. 

И така от 681 година до днес все го играем жертви – жертви на историята, жертви на режима, жертви на великите сили, жертви на собствените ни умове, свикнали да живеят в диктатура, в която друг определя какво да мислим, защото така е по-лесно.

Всъщност проблемът при сегашната политическа ситуация е, че някой трябва да помисли. Някой трябва да вземе решение и да поеме отговорността за това. Някой трябва да си напъне сивото вещество (if any) и да излезе над пасивното. Досега не се е налагало, защото колективният български мозък кротко се е съгласявал на управление от една политическа сила (изключвам последните няколко правителства на коалиции, защото водата започна да се мъти тогава). И парламентът изведнъж ми заприличва на едни героини от близкото минало, станали популярни в риалити шоу – един мозък, разделен в три глави, гръмко претендиращи за вяра, надежда и любов. Но на практика трите организма не можеха да съществуват отделно, защото не им достигаше умствен капацитет. Та и днес така. В изборното студио Карбовски случайно обърна внимания на онези ярки думи, изписани на сградата на 240-те народни представители – ‘Съединението прави силата’. Колкото съединение, толкова и сила в тая държава.

Autumn rain

Преполовявам третата чаша чай за деня и се взирам в дъжда, който дълго и напоително се излива по прозорците. Ден уж като другите - работен, напрегнат, но във въздуха витае романтичната носталгия на есента. Избрала съм Parov Stelar да даде тон на внезапно разлялото се спокойствие и емоция. В дни като този истински съжалявам хората, които не могат да уловят магията на есента. Богатството на палитрата, топлината на огъня, красотата на стопяващия се ден и кроткия дъжд, който напомня за идващата зима. 

В дни като този, хората се чувстват тъжни и депресирани. А аз съм благодарна, защото оценявам мига - мигът, който спира дъха ти, когато усетиш нещо по-силно от теб самия. Защото, както казват, животът не се изразява в това да изчакаш бурята да мине, а да се научиш как да танцуваш под дъжда. 

Есенно настроение Parov Stelar - Autumn song